Храненето е наше основно задължение като родители още от първата поява на децата ни. Всички ние се чувстваме като добри родители, когато децата ни изяждат цялата си порция с храна. Но често се ставаме свидетели как малчуганите упорито отказват всякаква храна, освен бисквити, солети, пица или хляб. Ако този кошмар е станал реалност и за вас, може би е време да промените подхода си към ситуацията.

Важно е да кажем, че в някои случай липсата на апетит може да бъде признак на анемия. За това е препоръчително да направите изследвания на детето и да проверите за дефицит на витамин Б12. Ако показателите в изледванията са в норма, то тогава най-вероятно детето просто прявява каприз към храната, която му предлагате.

Ако четете тази статия, най-верочтно вече сте опитали хитринки, включващи децата в приготването на храната, или поднасянето й в най-различни форми, интересни за деца, като мечета, еднорози или PepaPig и сега отчаянието зашочва да ви обзема бавно. За това на първо място е важно да не приемате тези капризи лично - това е нормална част от поведението, типично за малките деца. Отделете малко време, за да прочетете информация по темата или се консултирайте с вашия педиатър, за да придобиете представа за количеството и вида хранителни вещества, от които вашето дете наистина се нуждае, и проследете приема му на храна в продължение на една - две седмици, за да видите дали получава достатъчно от тях. Имайте предвид, че повечето деца изискват по-малко нутриенти, отколкото предполагаме.

Четирите най-често срещани причини малките деца да отказват храна са по-различни от тези, които си представяте:

1. Детето просто не е гладно.

Малко след навършването на една година наддаването на тегло при малките деца внезапно се забавя. И от 18 до 24 месеца много деца стават като „пасищни животни“ и предпочитат много малки, но чести хранения на ден пред две или три основни такива.

2. Времето за хранене за детето за него означава нещо повече от набавяне на хранителни вещества.

За децата в ранна възраст храненето всъщност представлява точно толкова игра или научен експеримент, колкото е и “време за ядене”.

3. Децата мразят зеленото.

Всъщност е хитро да харесвате червения цвят и да избягвате зеления. Червеният цвят сигнализира например, че дадена храна е узряла, сладка и безопасна за ядене. Зелените храни често са горчиви или неузрели. Дори, ако предложите близалки на детето си, то най-вероятно ще избере червената пред зелената такава.

4. Детето ви има “темпераментни" вкусови рецептори.

Някои деца просто се раждат свръхчувствителни. Те мразят както грубите дрехи и силните звуци, така и натрапчивият вкус на храната.

Как да се справите с придирчивото към храната дете? Ето няколко хитринки от нас:

Умните родители избягват битките, които не могат да спечелят.

Затова вместо да се опитвате да принудите детето си да яде нещо, което не иска, заобиколете конфликта, като скриете нежеланата храна в тази, която харесва. Станете “майстор на дегизировката на храна”. Опитвайте да замаскирате пресни зеленчуци във всяко едно ястие. Например блендирайте ги и ги добавете в соса към пастата. Или отново блендирани ги добавете към рецептата си за домашен солен кекс. Също опитайте да “панирате” пресни зеленчуци като ги замаскирате с галета и ги “изпържите” на горещ въздух. 

Поканете по-големи деца на гости в дома си за обяд.

Малките деца обичат да имитират другите, особено по-големите деца и така по-лесно бихте спечелили "битката". Също когато се храните семейно навън, опитайте небрежно да посочвате какво имат децата наоколо в чиниите си. Като, разбира се, не сравнявайте останалите деца с вашето собствено – това може да накара детето ви да се почувства по-зле. Подхвърлете небрежно "Това броколи в чинията на Мария изглежда много вкусно!". Може би следващия път като отидете на ресторант и вашето дете ще си поръча броколи.

Намалете количеството на храната за сметка на разнообразието й.

Сложете много малки количества от няколко различни храни в чинията на детето (например нарязано чери доматче, една лъжица нарязани яйца, малко нарязана ябълка, варен морков) и оставите детето само да опита от храната. Ако нещо му допадне на вкус, сложете още малко количество от него. Когато количеството на храната изглежда голямо, децата напълно отказват да ядат от нея, а когато количеството е малко, но има разнообразие в нея, те сами избират какво да хапнат. 

Помолите детето да нахрани вас.

Сложете малко от храната в чиния и му дайте възможност то да храни вас с помощта на лъжица или с ръка. Шансовете да му стане интересно и пожелае да опита от храната ще се увеличат.

Направете “компромис” като предложите на детето избор.

Например да му дадете да избере да изяде три грахчета или две грахчета. Или пък му обещайте, че ако изяде броколите, ще му дадете да хапне малко пържени картофи. Вторият вариант не е най-оптималния такъв, но би бил малка стъпка в правилната посока.

Използвайте обратна психология.

Когато вашето малко дете посегне към броколи, първо му дайте само малко парченце и му кажете: “Това е храната на мама, тя иска да я изяде цялата!” Също можете да се престорите, че тайно ядете от храната от чинията си и не искате да я споделите с детето. Има 50 процента шанс то да поиска да яде от вашите броколи в крайна сметка.

Ако все още детето ви отказва да яде, го оставете да стане от масата и да започне да се занимава с нещо друго. Ако все пак се върне обратно (например за да си вземе бисквитка), го оставете “да изчака” като направите нещо подобно: Предложете му да изяде бисквитката, но после изведнъж спрете и му предложете вечеря преди нея. “Бисквитка ли искаш, маме? Добре, няма проблеми, ето ти една бисквитка. О, не, чакай, мама забрави - големите деца трябва да хапнат малко грах преди да получат бисквитки... Голямото грахче ли искаш или това много мъничкото?” Ако откаже да яде от храната му отвърнете: “Няма проблеми, маме. Но без грахче няма бисквитка...” И после добавете: “Ще се върна след малко, за да ми кажеш дали искаш грахчето все пак.” След това обърнете гръб на детето и се престорете, че вършите нещо за около 30 секунди. После се обърнете отново и му кажете: “Знам, че изобщо не обичаш грах, за това искаш ли да намерим едно мъъъъничко грахче или да изядеш например половин грахче...?” Веднага след като детето се съгласи го наградете с целувка, бисквитка и малко игра. Това ще ви помогне да получите повече съдействие относно храненето от негова страна в бъдеще.

Едно е ясно - борбата да се озове храната на децата в тяхната уста е безмилостно жестока, но не продължава вечно. С помощта на тези малки стъпки и съвети може би ще успеете на спечелите няколко малки битки, а защо не и голямата победа на разнообразното хранене над солетите и пицата?

Имате ли ваши хитрини, които използвате ефективно срещу злоядите си деца? Кажете ни какви са в коментар и нека заедно помогнем на повече родители да спрат да чистят редовно храна от стена на апартамента.

Кои са вашите рабитещи хитринки за капризни деца? Споделете с нас!

За да участвате във всички интересни теми, касаещи съвременната мама, влезте във Фейсбук групата Майките на София.